EMDR е структуриран психотерапевтичен метод, който улеснява лечението на различни психопатологии и проблеми, свързани както с травматични събития, така и с по-чести, но емоционално стресиращи преживявания.
Какво е EMDR?
EMDR (от английски Eye Movement Desensitization and Reprocessing, десенсибилизация и повторна обработка чрез движения на очите) е терапевтичен подход, използван за лечение на травми и проблеми, свързани със стреса, особено травматичния стрес.
EMDR се фокусира върху паметта на травматичното преживяване и е цялостна методология, която използва движенията на очите или други форми на променлива дясна/лява стимулация за лечение на разстройства, пряко свързани с травматични или особено емоционално стресиращи преживявания.
След една или повече EMDR сесии обезпокоителните спомени, свързани с травматичното събитие, се десенсибилизират и губят своя отрицателен емоционален заряд. Промяната е много бърза, независимо от годините, изминали от събитието. Образът се променя в съдържанието и в начина, по който е представен, натрапчивите мисли обикновено се заглушават или изчезват, ставайки по-адаптивни от терапевтична гледна точка, а емоциите и физическите усещания намаляват по интензитет. Обработката на травматичното преживяване, което възниква с EMDR, позволява на пациента, чрез десенсибилизация и когнитивно преструктуриране да промени гледната точка, променяйки когнитивните оценки за себе си, включвайки емоции, подходящи за ситуацията, както и елиминирайки физическите реакции. Това в крайна сметка позволява поведението да стане по-адаптивно. От клинична и диагностична гледна точка, след лечение с EMDR пациентът вече не представя типичните симптоми на посттравматично стресово разстройство, следователно натрапчивите аспекти на мислите и спомените, поведението на избягване и автономната свръхвъзбуда към стимули, свързани със събитието, възприети като опасност. Друга съществена промяна се дължи на факта, че пациентът по-добре разграничава реалните опасности от въображаемите, обусловени от тревожност.
Човек чувства, че споменът за травматичното преживяване е наистина част от миналото и следователно се преживява по необвързващ начин. Пациентите обикновено съобщават, че когато се замислят за събитието, го виждат като „далечен спомен“, който вече не е обезпокоителен или емоционално значим.
След EMDR пациентът помни събитието, но съдържанието е напълно интегрирано в по-адаптивна перспектива. Опитът се използва конструктивно от индивида и се интегрира в положителен когнитивен и емоционален модел. Тоест, пациентът прави подходящите асоциативни връзки, това, което е полезно, се научава и съхранява със съответната емоция и е достъпно за бъдеща употреба.
Какви са основите на EMDR?
Подходът EMDR, възприет от все по-голям брой психотерапевти по света, се основава на модела за адаптивна обработка на информацията (AIP). Според AIP травматичното събитие, преживяно от субекта, се съхранява в паметта заедно с обезпокоителните емоции, възприятия, когниции и физически усещания, характеризиращи този момент. Цялата тази информация, съхранена по дисфункционален начин, остава „замразена“ в невронните мрежи и не може да се свърже с друга полезна информация. Информацията, „замразена“ и затворена в невронни мрежи, без да може да бъде обработена, продължава да причинява дискомфорт на субекта, което води до появата на патологии като посттравматично стресово разстройство (PTSD) и други психологически разстройства. Белезите от най-болезнените събития всъщност не изчезват лесно от мозъка: много хора продължават след десетилетия да страдат от симптоми, които засягат тяхното благосъстояние и им пречат да започнат нов живот.
Целта на EMDR е да възстанови естествения процес на обработка на информацията, присъстваща в паметта, за да се постигне адаптивна резолюция чрез създаване на нови, по-функционални връзки. След като това се случи, пациентът може да види смущаващото събитие и себе си от нова перспектива. EMDR разглежда всички аспекти на стресиращо или травматично преживяване, както когнитивни и емоционални, така и поведенчески и неврофизиологични. Използвайки структуриран протокол, терапевтът насочва пациента при описване на травматичното събитие, като му помага да избере важните смущаващи елементи. В края на EMDR сесията, когато процесът на преработка достигне адаптивна резолюция, опитът се използва конструктивно от лицето и се интегрира в положителна когнитивна и емоционална схема.
Чрез лечение с EMDR е възможно да се облекчи емоционалното страдание, да се позволи преформулирането на негативните вярвания и да се намали физиологичната възбуда на пациента.
Този подход е ефективен и при пациенти, които изпитват трудности при вербализирането на травматичното събитие, което са преживели. EMDR всъщност използва техники, които могат да осигурят на пациента по-голям контрол върху преживяванията на експозиция (тъй като не се основава на вербални интервенции) и които могат да му помогнат в регулирането и управлението на интензивни емоции, които биха могли да възникнат по време на обработката.
EMDR като подход е метод, основан на доказателства.
През тридесетте години от откриването му от американския изследовател Франсин Шапиро, EMDR е получил повече научни потвърждения от всеки друг метод, използван при лечението на травми. Днес той е признат като базиран на доказателства метод за лечение на посттравматични разстройства, одобрен от Американската психологическа асоциация (1998-2002), от Американската психиатрична асоциация (2004), от Международното дружество за травматични Изследвания на стреса (2010). Световната здравна организация през август 2013 г. призна EMDR като ефективно лечение за лечение на травми и свързани с тях разстройства.
Ефективността на EMDR е доказана при всички видове травми, както при посттравматично стресово разстройство, така и при леки травми. Скорошни изследвания показват, че чрез използването на EMDR хората могат да се възползват от ефектите на психотерапията, които някога биха отнели години, за да дадат резултат. Някои изследвания всъщност показват, че между 84% и 90% от пациентите, които съобщават за преживяване на едно травматично събитие, вече не показват симптоми на посттравматично стресово разстройство след само 3 EMDR сесии от 90 минути всяка. Ефективността на EMDR при лечението на посттравматично стресово разстройство вече е широко призната и документирана, но в момента EMDR е терапевтичен подход, който също се използва широко за лечение на различни патологии и психологически разстройства. Предвид значението, което травматичните събития (независимо дали са единични, кумулативни или релационни травми) играят в развитието на различни патологии, става важно да се обърнем към тях чрез подход, който взема предвид и успява да се намеси в травматичния произход на тези разстройства.
Изследването относно EMDR е едно от първите, които подчертават невробиологичните промени, които настъпват по време на всяка психотерапевтична сесия, което прави EMDR първото психотерапевтично лечение с доказана невробиологична ефективност. Откритията в тази област потвърждават връзката между клиничните резултати от тази терапия и някои промени в мозъчните структури и функциониране.
Като се има предвид световното признание за ефективността на този терапевтичен метод за лечение на травми, днес повече от 120 000 клиницисти по света използват тази терапия. Милиони хора са били успешно лекувани през последните години.
