История на EMDR подхода
Франсин Шапиро, Ph.D., е създател на EMDR подхода, който днес вече е добре проучен и се препоръчва като ефективно лечение на психична травма и PTSD от Американската психиатрична асоциация и Министерството на отбраната на САЩ по въпросите на ветераните. Д-р Шапиро е почетен старши научен сътрудник в Института за психични изследвания в Пало Алто, Калифорния, изпълнителен директор на Института EMDR в Уотсънвил, Калифорния и основател и почетен президент на Trauma Recovery EMDR Humanitarian Assistance Programs, организация с нестопанска цел, която координира реакцията при бедствия и както и обучения по целия свят.
Д-р Шапиро е носител на Международната награда „Зигмунд Фройд“ за изключителен принос в психотерапията, наградата на Отдела за травма на Американската психологическа асоциация за изключителен принос към практиката в психологията на психичните травми и на Изтъкнатата научна Награда за постижения в психологията, връчвана от Калифорнийската психологическа асоциация.
Д-р Шапиро е автор и съавтор на повече от 60 статии и книги за EMDR, включително Getting Past Your Past: Taking Control of Your Life with Self-Help Techniques from EMDR Therapy (Rodale), EMDR: Eye Movement Desensitization and Reprocessing: Basic Principles, Protocols and Procedures (Guilford Press), EMDR: The Breakthrough Therapy for Overcoming Anxiety, Stress and Trauma (Basic Books), EMDR as an Integrative Psychotherapy Approach: Experts of Diverse Orientations Explore the Paradigm Prism (American Psychological Association Books), and Handbook of EMDR and Family Therapy Processes(Wiley).
През далечната 1987 г. Франсин Шапиро се разхождала в парка, когато осъзнала, че движенията на очите изглежда намаляват негативните емоции, свързани със собствените й тревожни спомени. Тя предположила, че движенията на очите имат десенсибилизиращ ефект. По-късно когато отново експериментирала с това, открила, че и други реагират по същия начин на движенията на очите. Постепенно станало ясно, обаче, че движенията на очите сами по себе си не създават всеобхватни лечебни ефекти и затова д-р Шапиро добавила и други терапевтични елементи, включително и когнитивни, като разработила стандартна процедура, която нарекла: Eye Movement Desensitization (EMD)
След това д-р Шапиро провела множество изследвания на казуси и контролирано проучване, за да тества ефективността на EMD. В контролираното проучване тя разпределила на случаен принцип 22-ма души с травматични спомени: с половината от тях били проведени EMD сесии, а с другата половината била проведена същата терапевтична процедура с представи и с детайлно описание и инструкции, заместващи движенията на очите. Шапиро установила, че EMD е довела до значително намаляване нивото на субективния дистрес и значително повишаване на нивото на увереността в позитивните убеждения. Участниците, провели EMD съобщили за значително по-големи промени от тези, провели процедурата с представи.
Шапиро пише, че „една сесия на процедурата е достатъчна, за да десенсибилизира травматичните спомени на субектите, както и драматично да промени техните когнитивни оценки“. За съжаление, Шапиро често е погрешно цитирана като твърдение, че „EMDR може да излекува посттравматично стресово разстройство в една сесия (F. Shapiro, 1989).“ Шапиро никога не е правила такова изявление; това, което тя всъщност е написала, е, че процедурата EMD „служи за десенсибилизиране на безпокойството … а не за премахване на всички свързани с PTSD симптоми и усложнения, нито за осигуряване на стратегии за справяне на жертвите“ и докладва „средно време за лечение от пет сесии“ за изчерпателно лечение на PTSD.
1989 г. е първата година, в която са публикувани контролирани проучвания, изследващи лечението на PTSD. Освен статията на Шапиро, са били публикувани още три проучвания. Проучването Brom et al. сравнява резултатите от психодинамичната терапия, хипнотерапията и десенсибилизацията и предоставя средно 16 сесии. Той установява клинично значими ефекти от лечението за 60% от цивилните участници, без разлики между отделните състояния. Проучването на Cooper&Clum сравнява терапията с експозиция със стандартните грижи в Административна болница за ветерани. Те съобщават за умерени клинични ефекти след 6-14 сесии, с 30% на отпаднали пациенти. Проучването Keane et al.11 (1989) сравнява терапията с експозиция с подобрението в списъка на чакащите ветерани участници и съобщава за умерени клинични ефекти след 14-16 сесии.
Шапиро продължава да развива този терапевтичен подход, включвайки обратна връзка от клиенти и други клиницисти, които са използвали EMD. През 1991 г. тя името на подхода на Eye Movement Desensitization and Reprocessing (EMDR), за да отрази прозренията и когнитивните промени, настъпващи по време на лечението, както и да идентифицира теорията за обработка на информацията, която тя формулира, за да обясни ефектите от лечението.
Тъй като терапията с EMDR е ефективно лечение, постигайки сравнително бързи рузултати при много клиенти, Шапиро чувства етично задължение да започне да обучава други клиницисти, които да работят ефективно със страдащите от посттравматично стресово разстройство. Въпреки това, EMDR все още е експериментален подход, тъй като не е получил независимо потвърждение чрез други контролирани проучвания. Тя разрешава тази етична дилема, като преподава EMDR само на лицензирани клиницисти и психотерапевти, като гарантира, че всеки, който е научил подхода, е обучен от EMDR Institute по един и същ модел. По този начин се въвеждат предпазни мерки, клиницистите да се научат да информират клиентите за своя статус, а системата за обратна връзка да позволи на всеки, който е бил обучен, да получи най-актуалната информация. От публикуването на първоначалните проучвания през 1989 г. са публикувани стотици казуси и има множество контролирани проучвания на резултатите. Тези проучвания демонстрират ефективността на EMDR при лечението на посттравматично стресово разстройство и EMDR вече е призната за ефикасен подход при лечението на посттравматично стресово разстройство.
През 1995г. е основана професионална асоциация – EMDR International Association(EMDRIA), независима от Шапиро и EMDR Institute, за да установи и разпространи стандарти за обучение и практика. Международната асоциация EMDR (EMDRIA) декларира, че нейната основна цел е „да установи, поддържа и популяризира най-високите стандарти за добри постижения, етика и почтеност в практиката, изследванията и образованието за десенсибилизация и повторна обработка на движението на очите (EMDR).“ Информация за EMDRIA е достъпна на www.emdria.org
Въпреки демонстрираната ефективност, подобно на повечето нови подходи в психотерапията, EMDR е обект на множество противоречия. Докато някои критици определят EMDR като „лъженаука“, други коментират, че тези заключения се основават на погрешни тълкувания на литературата. Продължават дебатите за ролята на движенията на очите в EMDR, както и ролята на алтернативните стимули. Към настоящия момент продължават да се правят научни изследвания, свързани с практиката и ефективността на EMDR по целия свят.